Като отрова в тънките ти вени,
препускаща по тъмни коридори.
Нощта е черно-син токсин.
Нощта е жива и самотна.
Препускаш по павираните улици
и спомняш смътно имена им.
Там тъмно, мрачно, светло е
единствено от лампата във мрака.
А тя примамва в своите мрежи -
лъчи, изгарящи мъглата;
милиони, ах, безброй мушици!
А после тя кремира им телата.
А лампата се взира в теб ехидно
И теб примамва гладна в своите мрежи.
И може би първично, импулсивно
намираш в тях утеха, дом без грижи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар