Преди време в училище, във входната зала, ни посрещаше мисъл на Аврелий Августин: "Човекът е разумно, смъртно същество." На едно зелено табло, точно над парното, което влюбените зайци окупират в студените зимни дни, за да се натискат. Беше малко като пародия да видиш две патки с тази мисъл над главата им. Чудиш се, дали, след като едното условие при тях не е изпълнено, те са безсмъртни. Но тази мисъл беше символ; тя показваше как нашето училище се грижи да ни научи да мислим. Видиш ли, основен приоритет на тази институция.
Вчера останах в лек шок и ужас, когато установих смяна в приоритетите. Наместо тази мисъл, с големи, черни букви, се мъдреше интелигентния знак "СЪБИРАЙ РАЗДЕЛНО!". Плюс един драматичен удивителен. Плюс три нови кошчета за боклук. Всичко това, на фона на олющена мазилка и раздрънкан радиатор.
Де, не, че съм против разделното събиране, но можеше знака да не заменя тази мисъл.
Утре ми е последният учебен ден. Въобще. От тук нататък - университет, студентски живот, може би магистратура, работа. Надявам се да не протече по класическия начин живота ми, но общо взето всички очакват семейство, "Данон" деца, Великден с родата и "Киселото мляко на Баба", конформизъм, бели усмивки "Колгейт", "Тофифи" моменти, "Кооперативна търговско-банкова" кариера. Другия вариант - "Пещерска", Биг Брадър и "Нова Бразилия". Всъщност, през всичките тези години в това училище, аз се борих именно за това живота ми да не протече по тези утъпкани пътеки. Да ми даде нещо ново, а ако не дава, да си изтръгна нещо от него.
Сега, когато напускам тази институция, която толкова много (всъщност, цели осем) години ме е убеждавала, че се опитва да ни накара да мислим, се чувствам леко предаден. То се знае, знака няма нищо общо с цялата история, но подмяната на тази храна за размисъл, ми внушава едно усещане.
Усещането, че за това училище вече не съм нищо повече от разделно изхвърлен боклук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар