Улиците

Като отрова в тънките ти вени,
препускаща по тъмни коридори.
Нощта е черно-син токсин.
Нощта е жива и самотна.

Препускаш по павираните улици
и спомняш смътно имена им.
Там тъмно, мрачно, светло е
единствено от лампата във мрака.

А тя примамва в своите мрежи -
лъчи, изгарящи мъглата;
милиони, ах, безброй мушици!
А после тя кремира им телата.

А лампата се взира в теб ехидно
И теб примамва гладна в своите мрежи.
И може би първично, импулсивно
намираш в тях утеха, дом без грижи...

Wiegenlied

Да кажеш с поезия:
 ”Думите са ненужни.”
 ”Речта е излишна.”
 ”Езика ни чужд е.”
това е то нежна, приспивна песен.
 …но,
да пееш без думи, не е никак лесно.

Тъмно

Спи градът, тъмните лампи

пронизват в жълто тъмните улици,

и в тъмните прозорци тъмно стъпват

сенки и фантоми, тъмни птици.

Спи градът, водевили тъмни

протягат тъмни лапи с дълги нокти,

раздират тъмната покрова на нощта,

и в тъмни ритуали ни обричат.

Спи градът, тъмните врати,

на все още светещите кръчми,

на пъбове, таверни, тъмно спят

и скърцат щом поредният от там излезе.

Спи градът, но аз не спя,

тъмно в тъмнината пак се взирам,

и тъй както върху белий лист художник

рисува, в тъмнината аз градя.

Събирай Разделно

Преди време в училище, във входната зала, ни посрещаше мисъл на Аврелий Августин: "Човекът е разумно, смъртно същество." На едно зелено табло, точно над парното, което влюбените зайци окупират в студените зимни дни, за да се натискат. Беше малко като пародия да видиш две патки с тази мисъл над главата им. Чудиш се, дали, след като едното условие при тях не е изпълнено, те са безсмъртни. Но тази мисъл беше символ; тя показваше как нашето училище се грижи да ни научи да мислим. Видиш ли, основен приоритет на тази институция.

Вчера останах в лек шок и ужас, когато установих смяна в приоритетите. Наместо тази мисъл, с големи, черни букви, се мъдреше интелигентния знак "СЪБИРАЙ РАЗДЕЛНО!". Плюс един драматичен удивителен. Плюс три нови кошчета за боклук. Всичко това, на фона на олющена мазилка и раздрънкан радиатор.

Де, не, че съм против разделното събиране, но можеше знака да не заменя тази мисъл.

Утре ми е последният учебен ден. Въобще. От тук нататък - университет, студентски живот, може би магистратура, работа. Надявам се да не протече по класическия начин живота ми, но общо взето всички очакват семейство, "Данон" деца, Великден с родата и "Киселото мляко на Баба", конформизъм, бели усмивки "Колгейт", "Тофифи" моменти, "Кооперативна търговско-банкова" кариера. Другия вариант - "Пещерска", Биг Брадър и "Нова Бразилия". Всъщност, през всичките тези години в това училище, аз се борих именно за това живота ми да не протече по тези утъпкани пътеки. Да ми даде нещо ново, а ако не дава, да си изтръгна нещо от него.

Сега, когато напускам тази институция, която толкова много (всъщност, цели осем) години ме е убеждавала, че се опитва да ни накара да мислим, се чувствам леко предаден. То се знае, знака няма нищо общо с цялата история, но подмяната на тази храна за размисъл, ми внушава едно усещане.

Усещането, че за това училище вече не съм нищо повече от разделно изхвърлен боклук.